Сбогуване
Сбогуване
В тишината на лунния вятър,
във покоя на нощна тъга
твоите стъпки отекват нататък,
а пък мракът потръпва снага.
В самотата на звездна постеля
тръпне месец, от страст обладан,
нежните ласки къде ще намери
тъмнината, потънала в свян.
Във сърцето на обич красива
се прокрадват нелепи сълзи,
само упрек горчив те обвива
с аромата на грешни липи.
Ще ти носи ли пътят утеха,
ще намери ли в мене покой,
смъква вятърът лунната дреха
и се гмурва във спомена свой.
Живка Юрукова
© Живка Юрукова All rights reserved.
