Сбогуване
В тишината на лунния вятър,
във покоя на нощна тъга
твоите стъпки отекват нататък,
а пък мракът потръпва снага.
В самотата на звездна постеля
тръпне месец, от страст обладан,
нежните ласки къде ще намери
тъмнината, потънала в свян.
Във сърцето на обич красива
се прокрадват нелепи сълзи,
само упрек горчив те обвива ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация