Сбогуване
(с 2017-та)
Не искам да те помня. Обещавам
(на себе си), че ще останеш прах.
Оттук нататък само ми остава
да констатирам, че те преживях.
Написа по дланта ми сто урока.
Разплаква ме. Съсипа ме почти.
Остави белег раната дълбока.
Изправих се. По-силна от преди!
Отне ми много. Но остави в мен
едно зрънцé, което да покълва –
Надеждата, че в утрешния ден
мечтите си красиви аз ще сбъдна!
Не искам да те помня! Нямам време
да стъпвам по парченца огледало.
Това, което няма да ми вземеш
е Вярата (в сърцето оцеляло).
Часовникът със дързост отброява
остатъка от теб... И ставаш прах.
Оттук нататък просто ми остава
да констатирам, че те преживях!
© Павлина Соколова All rights reserved.
