Иван (Иван Бояджиев) Иван (Иван Бояджиев)
24
Jul 26, 2005, 10:52 PM

Сбогуване

  Poetry
3.1K 1 11

Бъди щастлива и за тебе, и за мене,
бъди красива все така
и никога пред трудност не унивай,
а вярвай в своята звезда.

И всеки ден във който слънцето изгрява,
и всяка нощ обсипана с безброй звезди,
ти винаги помни и не забравяй
във моето сърце ще бъдеш вечно ти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Бояджиев All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Иван (Иван Бояджиев)
    Иван (Иван Бояджиев)
    Благодаря!
  • МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
    Честит Ивановден на всички именници!
  • Иван (Иван Бояджиев)
    Иван (Иван Бояджиев)
    Благодаря ви за милите думи.
  • palenka (П Антонова)
    palenka (П Антонова)
    Хубаво заричане!
    Само запетайките не икономисвай!
  • Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Mitvans (Иванъ Митовъ)
    Случайно попаднах на твоята страница! Имаш много хубава лирика! Не зная какъв е този твой враг, който ти завижда и слага двойки. То и аз ги имам такива, които на най доброто поставяха недобра оценка. Писах на Админа да махне лошите оценки, но отговор не получих. Написах две есета с надежда да предизвикам дискусия и оценките да бъдат махнати от сайта, но гласът ми остана глас в пустиня. Как е възможно да се предоставя право на колеги да оценяват произведения на свои братя по перо. Никаква етика няма в това да се позволява на хора без съвест да бъдат оценители на достойнствата на автора. Нали затова има редактори, да спрат това, което не бива да се помества. Критиката унижава достойнствата на авторите, които доброволно споделят света, в който живеят.
    Моите поздравления за творбата!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0