Oct 8, 2009, 5:22 PM

Сбогуване

923 0 6

СБОГУВАНЕ

 

Сбогувах се със старите приятели,

ала забравих да им кажа лично...

Останаха ми някои познати

и няколко от другите – безлични!

 Но те поне не се кълнат във вярност,

 приятелство до гроб и тям подобни...

Дори не са изпитвали навярно

 вълнение  пред камъка надгробен...

Те няма и на гроба ми да идат.

Дори и цвете няма да оставят.

На тях приятелство не им се свиди,

защото  и така не ми го дават....

Сбогувах се със старите приятели...

Останаха - познати и безлични...

Но те поне  не са били предатели!

С това все пак са много по-различни...

14 август 2009

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • На тях приятелство не им се свиди,

    защото и така не ми го дават....

    Тъжно! Но, за жалост, вярно в прекалено много животи по света...
  • Успя да ми предадеш болката!
  • Поздравления!
  • Къде се ражда белката, кога?
    когато безвъзвратно си изпратил,
    или в оная пареща тъга,
    когато си предаден от приятел...
    Поздрав!
  • И при мен не останаха много, но един от тях си ти!
    Благодаря ти!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...