Сбогуване със себе си
Дошла съм днес, за да намеря себе си,
отдавна сякаш в тебе се забравих,
къде си скрил, кажи къде, сърцето ми,
открия ли го, знай, ще те изплача,
в една сълза, студена като камък,
в една сълза, която ще изгубя,
във тъмното на моето съзнание.
Завинаги аз там ще те заключа.
И пак ще бъда себе си тогава,
ръцете си отново ще усетя,
очите си ще видя, ще запаля
в душата си изгасналите свещи.
Кажи сега, къде си скрил сърцето ми,
дошла съм днес при теб да си го взема,
но ти си тръгваш... Спри за миг, последно,
да мога сбогом с себе си да взема.
© Эоя Михова All rights reserved.
