Обещах да се случа по пладне,
да деля само с тебе зенита,
а по залез, звезда безотрадна,
зад безкрая да скрия следите.
Обеща да дочакаш и жаден,
да се пазиш от диви в горите,
а по първи петли, безпощаден,
да трошиш чужди стомни непити.
Обещах и се случих по пладне,
поделихме си равно зенита,
а по залез, наместо да паднем,
се издигнахме с теб до звездите.
© Богдана Калъчева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
