Усещам аз, че нейде в мен дълбоко
нещо някак се е счупило.
Дали скочило е отвисоко,
нечия вина изкупило?
А може би пък просто е заспало
дълбок и непробуден сън?
Ръка ли нечия желана
разчупила го е със звън?
Не зная отговора аз,
дори и не желая.
Само питам се сега без глас
дали все някога ще го поправя.
© Зорница Станчева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
