Sep 8, 2018, 11:53 AM

Счупено

  Poetry
841 0 6

Защо ми пишеш? Казахме си Сбогом -

ти своя път пое, аз следвам моя!

И счупихме се, пуснахме ръце...

Защо днес търсиш знаци, че съм твоя

 

все още? И какво, че съм?!?

Какъв е смисълът? Какво променя?

Ти ме загърби, втурна се навън

и "липсваш" болката в мен не заменя!

 

Горя във Ада, но и ти гориш -

ти сам избра ни тази диагноза.

И можеш само теб си да кориш -

предателството няма антидоза!

 

И няма смисъл, моля те, не смей

с копнеж да произнасяш моето име!

Уби ни хладнокръвно - днес живей!

И ако можеш, ако можеш, забрави ме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мануела Бъчварова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...