Jul 20, 2010, 1:16 PM

Себе си

  Poetry » Love
1.3K 0 6

От срам и страх пред твоите критерии

Реших да пазя себе си във тайна

Обшивах се в заблудни тапицерии

В стремежа си към тебе всеотдайна

 

Копнежи и мечти -  засекретени

И страстите   дълбоко уталожени

Чертите от лицето – изличени

Нали не ми отиваха на мене...

 

Но все не бях доволно актуална

Пред другите пластмасови бледнеех

Не ми достигаше частичка подходящност

Да бъда правилната не умеех

 

 

Превърнах се в опция в живота ти

притворно и практично примирена

уютно беше в моята компания

към твоята жестокост пристрастена

 

Ти – толкова перфектен в самотата си

В един миг бе раним друг безразличен

Аз поласкан отдушник на тъгата ти

Прощаването - изборът логичен

 

Днес  хиляди моменти ни разделят

Разбирам влюбен си  наистина във нея

Забравата - въпрос на оцеляване

Само да върна себе си копнея...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Морти All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...