Сечко
Малък Сечко се ядоса
на големия си брат.
Мръщи се, мърмори лошо:
"Ще покажа аз инат!
Ще съм снежен, ще съм леден,
ветрове ще пусна тук.
С много ярост ще пребродя
пътищата днес напук.
Да признаят гласно всички
колко страшен съм и прям.
Никой вече да не мисли
Януари за голям.
Цялата земя пребродих
и покрих със лед дебел.
Слънчицето пък изгоних.
Топлината съм му взел.
А виелицата страшна,
дето трупа преспи сняг,
ще обяздя най-безстрашно,
ще ми стане личен впряг.
И тогава ще докажа
кой е по-голям, умел.
Та братлето Януари
да признае, че съм смел."
Тъй редеше думи ядни
февруари Сечко "благ",
а зад облачето славно
Слънчо сучеше мустак.
Нека да се налудува
по хлапашки тоз юнак.
Пролет иде. Студ студува,
но... до топлия южняк.
© Таня Мезева All rights reserved.
