Седем криле в небесата, рисуващи цветовете на дъгата...
Седем криле в долчината и зад планината.
Седем крила носят чистотата.
Седем дни и още толкоз нощи, през седем години
в тях виждам, и самотата...
Сама си изживявам съдбата!
През седем сълзи броя им раните си и по тялото, и в душата.
Запявам им за копнежа, тлея им на земята от страха...
сърцето си деля на седем като троха.
Засищам седем пъти тез деца, красиви от чистота.
Седем пъти прошката им прося в съня,
зарад блясъка в онез очи, с които разделя ме синевата.
На седем клади горя, гледайки, помнейки силуета на мъжа.
Толкова пъти броя и почукванията пред седмата врата.
Седем криле помнят спомени за тъгата...
пазят да не загасне свещта, запалена от шепота в тъмата.
Седем години гасна върху тез крила.
Седмицата отпред стои като предвестник на вечността! 

14.10.2022г.