Sep 19, 2017, 9:33 PM

Седемнайсти септември 

  Poetry » Other
2855 18 22

Избяга Вярата. Надеждата – след нея.

И Любовта си тръгна мълчешком.

Като опразнена бърлога зея –

един студен и изоставен дом.

 

Заминаха си... Прав им път тогава!

Ще съжаляват може би за мен.

Не плача... че сълзѝ не ми остават.

И без сълзѝ е тъжен моят ден.

 

Не мога да ги върна. И не искам.

О, замълчете, древни мъдреци!

Животът си е мой... Поемам риска,

дори да се ръкувам с подлеци.

 

Дали ми липсват? Нужни са ми страшно

и вяра и надежда и любов...

Опрял е делникът в тила калашник,

безжалостен, на всичко е готов...

 

А тях ги няма... Аз ще ги омеся,

от проста глина пак ще ги създам,

ще ги превърна в стих или във песен,

във себе си ще им издигна храм.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??