Седянка
Изгря златно слънце, светна в житата,
Румяна прибра се със пълни менци,
омеси хляб, докато втаса,
помете двора, коса си сплете.
Стоян изведе на паша стадата,
кавал в силяха затъкна рано,
пое надолу покрай реката -
хем паша има и да запладни.
Денят превали, на запад мръкна,
Румяна сложи си бяла роба,
сукман обшит цял със гайтани,
в косичник бодна червена роза.
Моми събраха се на чардака,
предат и шият, навиват прежда.
Румяна тайно Стоян зачака,
уж шие кърпа, а порта гледа.
Със вик и пукот момците млади
дойдоха с весел ергенски смях,
моми заглеждат, а не гайтани,
коя да вземат, да не сгрешат.
Стоян пристъпи да вземе китка,
Румяна сведе от свян очи,
но не към нея, Стоян открадна
на друга розата и се сгоди.
Примря Румяна, дъхът ѝ секна,
изпусна кърпа и онемя.
Прибра се бледа и роза хвърли,
не стана вече, не оздравя.
© Геновева Симеонова All rights reserved.
