Сега

Jan 18, 2011, 12:36 PM

Poetry » Love

438 0 2

Нямам право сега да те съдя.

По-точно - сърцето не ми позволява.

Тъжният вятър студено припява

колко послушна трябва да бъда.

Към теб съм честна. Това е всичко.

Ако искаш - благодари ми.

Пречи ми споменът за твоето име

като намордник на злобна птичка.

Искам да помня! И помня, че искам

с въже от мълчание да се обеся.

Главни герои в трагична пиеса -

двамата с тебе сме толкова истински,

толкова бели, че чак се размиваме

в цветна палитра от сънища сбъднати.

Идем от Нищото, живеем в Бъдното

и вечното чувство Любов преоткриваме.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Borqnaa (Боряна Петрова)

2011-01-18T13:23:32+02:00

хубаво
velikataniki (Николина Милева)

2011-01-18T12:40:17+02:00

"с въже от мълчание да се обеся", това ми хареса