Сега
Нямам право сега да те съдя.
По-точно - сърцето не ми позволява.
Тъжният вятър студено припява
колко послушна трябва да бъда.
Към теб съм честна. Това е всичко.
Ако искаш - благодари ми.
Пречи ми споменът за твоето име
като намордник на злобна птичка.
Искам да помня! И помня, че искам
с въже от мълчание да се обеся.
Главни герои в трагична пиеса -
двамата с тебе сме толкова истински,
толкова бели, че чак се размиваме
в цветна палитра от сънища сбъднати.
Идем от Нищото, живеем в Бъдното
и вечното чувство Любов преоткриваме.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
