Сега е юни
Заключих времето със теб във минало.
Не искам да повтарям стари грешки.
Остана само думичката онемяла "някога".
Било, какво било. Платих си с лихвите.
Сега е месец юни. Не този който чаках.
Не чакам раждане. По мъничко умирам.
След срещите със теб, неволно оглупявах,
дори и правата, за мен е вече крива.
А ти навярно не помниш вече името ми,
отдавна се превърнах в непозната,
зад ъгъла понякога потръпвам...
припознала те неволно в минувача.
На цялостта ми, половинката я няма,
със радост подарих ти я тогава,
когато се загръщах със луната
и в утрото със слънцето изгрявах.
Сега нощта е нощ, небето е небе.
А светеха светулки във косите ми,
поставени от твоите ръце, и сърце
с което без вина...разлюби ме.
На други се закле във своята любов
със тази дума святата "Обичам те".
Обичай! Ти поне бъди щастлив!
Да бъда друга, вече ми е късно,
нали половинката си подарих...
сега е юни, но не този, който чаках.
Не искам да повтарям стари грешки.
Остана само думичката онемяла "някога".
Било, какво било. Платих си с лихвите.
Сега е месец юни. Не този който чаках.
Не чакам раждане. По мъничко умирам.
След срещите със теб, неволно оглупявах,
дори и правата, за мен е вече крива.
А ти навярно не помниш вече името ми,
отдавна се превърнах в непозната,
зад ъгъла понякога потръпвам...
припознала те неволно в минувача.
На цялостта ми, половинката я няма,
със радост подарих ти я тогава,
когато се загръщах със луната
и в утрото със слънцето изгрявах.
Сега нощта е нощ, небето е небе.
А светеха светулки във косите ми,
поставени от твоите ръце, и сърце
с което без вина...разлюби ме.
На други се закле във своята любов
със тази дума святата "Обичам те".
Обичай! Ти поне бъди щастлив!
Да бъда друга, вече ми е късно,
нали половинката си подарих...
сега е юни, но не този, който чаках.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
