Сега и на момента
Завинаги?! Такова измерение не съществува.
Обичай ме сега, тъй сякаш няма утре!
И сякаш тъй не съм била жадувана.
Обичай и люби ме
чак до утре сутрин!
Искам те сега! Дай ми всичко без остатък.
До последно всичко свое ще ти дам.
Съвършенството е във мига, а той е кратък.
Ще те любя без задръжки и
без свян.
Жадно ме поглъщай със всички сетива!
До безпаметност! Необуздано, диво.
Жигосвай ми със пръстите и устните плътта!
Душата ми дълбай!
Така се чувствам жива!
Люби ме, сякаш утре няма да ни има!
Целувай ме мъчително и нежно!
Повтаряй името ми. И гали! Хапи ме!
Докосвай тялото ми
сладко, безметежно...
Помети ме със първичният си грях!
Драскай с нокти, остави следи!
Днес сме тук, а утре ще сме прах.
Утре даже може
да не сме били.
Обичай ме сега, във туй пространство!
Във тоз момент, във таз величина.
С безпаметното и необяснимо тайнство,
изпрати и двама ни
в безкрайността!
И като струни след акорд последен
телата да трептят със ехото на края.
Денят ще ни изпепели безследно.
Две падащи звезди изчезващи в безкрая.
Септември 2017 В. Тодорова
© Valya Тodorova All rights reserved.
