Сега ме доизмисли, принце
Препусках в сънища да те намеря
и устните ми жадни те мълвяха.
Жадувах да ме доизмислиш, принце,
желания до сляпост ме изгаряха.
От клонче пролетно разцъфнах в дюля
и с есента ухаех на тръпчивост,
през зимата от липсите ти търсех сила,
със болката в едно да те заровя.
Но силата на любовта ме върна
във твоите ръце, сърце и устни.
Сега ме доизмисли, принце, но не зърна
в очите влагата на морски пръски.
Обезсолена съм от бриза на очакване.
Горчивостта си тръгна със сълзите.
Все още те обичам на разсъмване,
ала не вярвам вече в принцове.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
нежна красива душевност...
как да не те обича човек, прекрасно момиче...
прегръщам те, мила Джейни. -
Красиво като приказка, макар и без принцове! Поздрав, Джейни!
-
Поздрав,чаровнице!И не спирай да вярваш в принцове!
-
Поздрав, Джейни!
-
Добър стих.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Горчивостта си тръгна със сълзите.
Все още те обичам на разсъмване,
ала не вярвам вече в принцове."