Селена
Селена
(по Соленька)
Тази вечер е пълна с тежка магия.
Бяга лудо кръвта в разтревожени вени.
Чудна рокля и тяло очите ми пият...
Идва нейде в небето Богиня Селена...
Ще се пръснат гърдите, пълни с желание...
Колко страстни са устните... молят целувка...
Тя обича земята с нямо страдание...
Сребърна обич... последна... не е преструвка...
Щастливо обикна, а мислеше за раздялата...
Засяти бяха браздите... Побелели от сняг...
Шушукаха си брезите за роклята бяла...
Пише кавакът предание за Нейния Бяг...
Пазиш ме от Аида... Искаш ме вечен...
Пазиш от мъртвите... От мрачната ледена Лета...
Молеше го Олимп... Кле се в Пътя ни Млечен...
Дали на небето в звездици ще сме възпети?!
Казваш ми: - Лека нощ! и заспиваш, а аз оставам да пиша...
Знам, че Селена нейде от мъка се стапя...
Една Светлина, даже нощем, със земното диша...
С тих дъждец, с капки обич, отново заплака...
© Красимир Дяков All rights reserved.
