Селска нощ
СЕЛСКА НОЩ
Зад мъртвите монети на неона,
край уличните лампи натъркаляни,
на орехите в дрипавите клони
нощта трепери, мокра и разкаляна.
Това е селска нощ – студена, глуха,
без блясъка на стъклени витрини,
нощта на совата, нощта на бухала,
нощта на самотата и на виното.
В такава нощ единствено огнището
е като светъл намек за сърдечност –
пулсира пламъкът, дошъл от нищото,
горещ и чист, нетраен като вечност.
А по баирите, но все по-близо,
уплашеното ехо се търкаля –
към селските дворове шумно слиза
безмисленият кикот на чакалите.
И кучетата в яростна наслада,
до сутринта ще лаят на синджирите,
и ще личат в калта покрай оградите
отчетливи и страшни вълчи дири.
Чакалите на глутници ликуват –
те знаят – тяхно ще е всичко тука.
Хайдушки свири вятърът, лудува,
в прозорците с корави пръсти чука.
Нощта е на чакалите по право –
тук вълча кожа всяка нощ намята,
а хора и дворове оредяват
и вече са до пояса в земята...
Отдавна всичко спи. Навън е глухо.
Просветва в тъмното като око камината.
Нощта на совата, нощта на бухала,
нощта на самотата и на виното...
© Валентин Чернев All rights reserved.
