Селската църква
Тук, в селцето, човек не остана.
Гледат къщите с погледи празни
малка църква – без кръст и камбана...
В нея Господ сам влиза на празник.
А пред прага й – съхнещи корени.
И ръждясал е вече капчука.
Долетял през вратите разтворени,
гълъб бял от амвона й гука.
Някой счупил прозореца с камък.
Друг отнесъл икони и свещи.
Не играе в кандилото пламък,
а люлее се празно отсреща.
Върху пода търкалят се въглени –
сухи съчки бездомник е палил.
Окадени стените са, в ъглите
прашни вехти хоругви се валят...
И когато след залез се мръква,
в мрак потъват стените й голи.
През вратите на старата църква
Господ влиза и тихо се моли.
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
