Aug 29, 2009, 12:22 PM
Селско утро
Хората небръснати.
Груб и весел смях.
Ведрина над къщите.
Но какво са къщите?
Къщите са прах.
Мене ми е говора,
утрото, смеха.
Мене ми е голата,
светнала душа.
Мене ми е болката.
Мене - радостта.
Всичко друго - колко е? -
ще ви го простя.
© Райчо Русев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Всичко е за човека, и болката и страха и радоста...
Поздрави за теб и прости!
-
Винаги умееш да се изразиш с много малко думи. Но точно в целта.
-
Ех, Райсън!
Стиховете ти ме лишават винаги от коментар! -
...никой не е бил по-бездомен от мен.
Даже клошарят си има мост и луна...
Глътка вино, утеха,
разделена тъга е домът им.
Има ли някъде по-прекрасен приют за душата?
.........................
Винаги пътят стига до мост.
А наоколо - къщи???
Райсън... -
Обич и болка, минали през мисълта и чувството, дълго зрели там и превърнали се в красиво поетично опрощение...Страхотна атмосфера създаваш! Поздрав!
-
Всичко друго колко е?-Добре прощаваш!
-
МНОГО МЪЖКО,МНОГО ИСТИНСКО,МНОГО ЧОВЕШКО!ХВАЩА ЗА СЕТИВАТА И ПРОВЕРЯВА ЦЕННОСТНАТА СИСТЕМА.уДОВОЛСТВИЕТО БЕШЕ ИЗЦЯЛО МОЕ.ЗАГОРА
-
За прошката в теб, нека ти е радост!
-
на тебе...Бъди!
-
Още много такива утра дано има!
-
да можеш да простиш...!
..... -
Светнала душа... Поздрави сърдечни
-
Поздрав!
-
Добре, че можем да прощаваме, Райсън!
-
Мене - радостта!
-
Сякаш четох молитва, Райсън - една опростена ти благодари!
-
Благодаря ти Райсън! Стихът ти се логна в душата ми! ПРИВЕТ!
-
благодаря!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Благодаря ти!