29 авг. 2009 г., 12:22

Селско утро

Поэзия » Другая

996 0 19

Хората небръснати.
Груб и весел смях.
Ведрина над къщите.
Но какво са къщите?
Къщите са прах.

Мене ми е говора,
утрото, смеха.
Мене ми е голата,
светнала душа.

Мене ми е болката.
Мене - радостта.
Всичко друго - колко е? -
ще ви го простя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Светла ти е душата, Райсън!
Благодаря ти!

2009-08-29T23:38:55+03:00
smile1 (Валка)

Всичко е за човека, и болката и страха и радоста...
Поздрави за теб и прости!

2009-08-29T23:21:15+03:00
darkness_n_silence (Надежда Тодорова)

Винаги умееш да се изразиш с много малко думи. Но точно в целта.

2009-08-29T23:03:39+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

Ех, Райсън!
Стиховете ти ме лишават винаги от коментар!

2009-08-29T22:34:23+03:00
враната (Маргарита Василева)

...никой не е бил по-бездомен от мен.
Даже клошарят си има мост и луна...
Глътка вино, утеха,
разделена тъга е домът им.
Има ли някъде по-прекрасен приют за душата?
.........................
Винаги пътят стига до мост.
А наоколо - къщи???
Райсън...

2009-08-29T20:41:21+03:00