Семейни истории. Монолог на един съпруг
( монолог на един съпруг)
Ще ви призная нещо много важно:
от скоро време чувам гласове...
Не знам дали тревожа се напразно,
илù пък е от водката-менте?
Жената - аз си знам, кога ме вика.
Не отговоря ли – юмрук в гърба!
Но тук приказват... птици чуруликат...
Бе, тръпки ме побиват от това!
Дали така Отгоре знак ми дават?...
Какви са тези дяволски неща?...
По мои сметки още ми остава,
и рано е за прошка със света.
А моята за мен какво ви казва?
Че бил съм, виждате ли, не добре?
Щом още се заглеждам в женска пазва,
добре съм – не, а най-добре!...
Лежал съм бил по цели дни?...Подвежда!
Лежа, че всички панталони скри!
Снахичката добре, че ме наглежда,
с пиячка, миличката, ме снабди.
Коняче смуча, правя се на улав,
от пиене езикът ми надебеля...
За нея, вижте, нямам дума хулна -
добричка е и ме разбира тя!
За баклавата да ви кажа също...
Прасенцето не хапна я самò!...
Без панталони мотках се из вкъщи,
до кочината мръднах за ведро...
Та сложих си порядъчно на мене...
Отде жената ще ме разбере?
И хапнахме със гудето - на смени...
И после се почувствахме добре!
А тези - допълнителните трици,
които ужким бил съм ги изял -
занесох на прасето със паница –
и квикна, до ушите се засмя!...
Половин живот комай изтече,
събирам сили за оттук натам.
А мойта нека смята ме обречен...
Не бързам засега да стигна Там!...
https://otkrovenia.com/bg/stihove/monolog-na-edna-sypruga
© Роберт All rights reserved.
