О, пак заспорихме с жена ми.
Туй до кога ще е, не знам?!
Кавгата е като цунами,
не сме ний тихи, като в храм!
Тя срещу мене се бунтува...
А аз не мисля, че съм звяр.
И тя, "Лъвицата", хитрува,
аз "Лъв" съм с нея барабар!
Тя беше тиха, като млада,
навярно тих съм бил и аз...
Не стигахме така до свада,
любов цареше между нас...
Но колкото ний по стареем,
парцалите си по делим.
И всеки свойта песен пее...
И няма да се уморим.
Живеем двамата отдавна,
и дълго време се търпим...
Не знам, ще свършим ли безславно,
или в дома ще продължим!?
Когато ни отмине спора,
ний пак един за друг държим.
О, ний самите не сме лоши хора,
готови сме да си простим!
18.07.2009 г. с. Драгойново
© Христо Славов All rights reserved.