Сенки
766
0
3
Когато изгреят небесни светулки
и със звън зазвънти размразения сняг,
проплакват в нощта уморени цигулки
и стене от мъка самотния праг.
Промъкват се скитници бледи сред МРАКА,
притиснати в ъгъла, скрити в нощта
- душите им в обръчи БОЛКАТА стяга
и с телени зъби се впива в плътта.
В очакване свети прозорец отворен
- проскърцват несмазани панти с плач
и тихо пристъпва към бледния болен,
с желязна косачка, безушен палач.
Пиянския кикот на жалка отрепка,
оглася зловещо площада смълчан.
Прикрита зад ъгъла, плахо потрепва
НЕВИНОСТ, подмамена в мрачен капан.
И рони отровни сълзи ТЪМНИНАТА.
Опушен жълт пламък тревожно пламти,
а чистия сняг пак звънти в тишината
и капят капчуци с кристални души.
© Магдалена Василева All rights reserved.
