Сенки
Нощ сега се спуска тихо над града
и нашепва ми пак тишина.
Аз вървя, гледам вашите лица,
но защо ли са сенки в нощта.
Търся бряг аз към тебе пак.
Как да стигна при тебе - не знам.
Сама си ти сред изгубени души.
Само утрото ще ни спаси.
Там навън всичко сякаш е в сън.
Само спомени търсят покой.
Минават те през заключени врати
и обгръщат човешки съдби.
Търся бряг аз към тебе пак.
Как да стигна при тебе - не знам.
Сама си ти сред изгубени души.
Само утрото ще ни спаси.
© Александър Кръстев All rights reserved.
