Aug 29, 2019, 7:46 AM

Сенки 

  Poetry » Love
1522 0 1
В безлунна нощ, догарящ пламък
Хвърля сенки в празната ми стая
Рисувайки със тях картини бледи
Напомнящи за времето на самотата
За онези страшни дни сиротни
Които бяха ме притиснали във плен
За дни, в които чувството на самотата
Прогаряше дълбоки рани вътре в мен
Страхувах се, че в онези дни ще се изгубя
И ще забравя кой съм всъщност аз
Ще забравя колко силно мога да обичам
И да се отдавам безрезервно и със страст ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Банов All rights reserved.

Random works
: ??:??