Mar 20, 2012, 4:10 PM

Сенки от миналото!

  Poetry » Love
1K 0 2

Сенки от миналото нахлуват в мислите като неканен гост.

Изгряват като най-далечните и тъмни звезди на небето,

носейки със себе си призраци от миналото.

Призраци бледни и мрачни, които разтърсват душата.

 

Сенки от миналото изплуват като непознати създания от морето.

Като вълна, тласкана от силна буря,

се разбиват в беззащитните брегове на сърцето.

 

Сенки от миналото избледняват като увяхващ цвят.

Отдръпват се и дават път, както луната на слънцето при изгрев.

Отдръпват се, за да може като бяло гълъбче на маслинова клонка

отново да дойде любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Натали Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...