Сено

Jan 15, 2011, 9:27 PM

Poetry » Phylosophy

857 0 18

Тревата диша! Сетивата ù
пият соковете от небето,
аромати, звуци, възприятия,
светлината, лунен шепот.
Коварният косач посича,
усмивката ù от засада.
Лукав и страстен я задиря
нахален пролетният вятър.
Болките си вгражда в сънища.
Споделя със щуреца вечер
неизвървените си пътища,
неприютената си нежност. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Сено

Want to read more?

Random works