Aug 26, 2007, 12:40 AM

Сензитивно

  Poetry
784 0 3

Не ме укротявай, днес съм стихия -
безумно голяма вълна, причинена
от разтрепераните земни недра.
Не укротявай сърцето ми...

Имах толкова много звезди
на небето - желания, мечти и признания
в толкова думи, писма аз прочетох
на влюбени в мене поети...

Не съм обаче амазонка -
ловът на мъже, и разбити сърца ми е
някак излишен - макар сладостта от
улова да е невероятна.


Но има по-сладко нещо и то е

да съм с теб, и да зная, че и ти си

ме очаквал - тишината между нас

във стаята да бъде нацелувана


и укротена - очаквана и желана
тишина... и ти да ме посрещаш
с нежността, събирана в сърцето ти...
Затова стихийно се вълнувам

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...