Aug 26, 2007, 12:40 AM

Сензитивно

  Poetry
787 0 3

Не ме укротявай, днес съм стихия -
безумно голяма вълна, причинена
от разтрепераните земни недра.
Не укротявай сърцето ми...

Имах толкова много звезди
на небето - желания, мечти и признания
в толкова думи, писма аз прочетох
на влюбени в мене поети...

Не съм обаче амазонка -
ловът на мъже, и разбити сърца ми е
някак излишен - макар сладостта от
улова да е невероятна.


Но има по-сладко нещо и то е

да съм с теб, и да зная, че и ти си

ме очаквал - тишината между нас

във стаята да бъде нацелувана


и укротена - очаквана и желана
тишина... и ти да ме посрещаш
с нежността, събирана в сърцето ти...
Затова стихийно се вълнувам

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...