26.08.2007 г., 0:40

Сензитивно

783 0 3

Не ме укротявай, днес съм стихия -
безумно голяма вълна, причинена
от разтрепераните земни недра.
Не укротявай сърцето ми...

Имах толкова много звезди
на небето - желания, мечти и признания
в толкова думи, писма аз прочетох
на влюбени в мене поети...

Не съм обаче амазонка -
ловът на мъже, и разбити сърца ми е
някак излишен - макар сладостта от
улова да е невероятна.


Но има по-сладко нещо и то е

да съм с теб, и да зная, че и ти си

ме очаквал - тишината между нас

във стаята да бъде нацелувана


и укротена - очаквана и желана
тишина... и ти да ме посрещаш
с нежността, събирана в сърцето ти...
Затова стихийно се вълнувам

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...