Не ме укротявай, днес съм стихия -
безумно голяма вълна, причинена
от разтрепераните земни недра.
Не укротявай сърцето ми...
Имах толкова много звезди
на небето - желания, мечти и признания
в толкова думи, писма аз прочетох
на влюбени в мене поети...
Не съм обаче амазонка -
ловът на мъже, и разбити сърца ми е
някак излишен - макар сладостта от
улова да е невероятна.
Но има по-сладко нещо и то е
да съм с теб, и да зная, че и ти си
ме очаквал - тишината между нас
във стаята да бъде нацелувана
и укротена - очаквана и желана
тишина... и ти да ме посрещаш
с нежността, събирана в сърцето ти...
Затова стихийно се вълнувам
© Нели Todos los derechos reservados