26 ago 2007, 0:40

Сензитивно

  Poesía
788 0 3

Не ме укротявай, днес съм стихия -
безумно голяма вълна, причинена
от разтрепераните земни недра.
Не укротявай сърцето ми...

Имах толкова много звезди
на небето - желания, мечти и признания
в толкова думи, писма аз прочетох
на влюбени в мене поети...

Не съм обаче амазонка -
ловът на мъже, и разбити сърца ми е
някак излишен - макар сладостта от
улова да е невероятна.


Но има по-сладко нещо и то е

да съм с теб, и да зная, че и ти си

ме очаквал - тишината между нас

във стаята да бъде нацелувана


и укротена - очаквана и желана
тишина... и ти да ме посрещаш
с нежността, събирана в сърцето ти...
Затова стихийно се вълнувам

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...