септември
укротила съм се, карлито
дори не дишам като хората
едва, едва поемам дъх да не прогоня листата
на есента
покриха ме,скриха краката ми в нежни окови
и не пускат
в скръстените ми ръце седнаха
гнездата на заминалите лястовици
и една хризантема която никога няма да цъфне
забравения хоризонт изкриви усмивка
и потъна вдън зеницата на земята
нарисувах стълба към небето
да се качвам от време на време
като спре вятъра да вие под стъпките ми
и да спя в ъгъла на онази звезда
чието име така и не научих
кротка съм, карлито
като петна по гърба на сърна
стъпила в потока на времето
не сричам дори сънища
в косите ми осъмва понякога
рог от бял кон
разказва ми къде се срещат луните на света
и аз му вярвам
запомнен ябълков цвят
сладко пръснат в следобеда на дъжда
кротко
не чакай, карлито
полите на червената ми рокля няма да изсъхнат скоро
и жълтото все наднича през прозореца
остави една целувка на прага
и си отивай
септември няма да свърши
© Зорница Николова All rights reserved.
