Септември в мойто циганско лято
Август свърши с гръмотевичен плам
и отнесе на лятото най-сладкия вкус -
дъх на топъл асфалт, нажежен, обгорян,
изкован под чука на дъждовния блус.
"Слава богу, че свърши", се замислих на глас
и дъждът уморено отми сетивата.
Този август бе тъжен, както тъжна бях аз,
едри бръчки на суша набраздиха земята.
Като черни очи на несрети вдовици
те се взираха сляпо в маранята безспир,
август ръфаше бавно тез очи без зеници
и превръщаше в прах обгорялата шир.
"Цяло чудо, че свърши", се повторих на глас
и с дъжда неусетно си сменихме местата.
Той отмиваше август в мътен, шуплест талаз,
аз посрещах септември в мойто циганско лято.
© Ирина All rights reserved.
