Oct 2, 2011, 1:02 PM

Сестра

  Poetry » Other
893 0 2

В добро и в зло – тя винаги е до мен,

а днес в този труден за нея момент

аз не мога с нищо да ù помогна –

сърцето ù храбро сега ще трогна?

Аз имам сили, но не знам с какво мога

да прекъсна това страшно зло, за Бога!

Да спася душата мила, лицето да се смее,

усмивката ù пак някогашна да изгрее.

Боже, помагай на хората когато са в беда,

не оставяй без закрила човек върху леда.

Дали се справя? Мисълта към нея ме отвлича...

Сестрата е жената, която най-много обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Вьпреки някой правописни неточности, това ме накара да настрьхна.Поздравления!
  • Това някакъв майтап ли е?Ясно!Сайта е станал за световна поезия, в оригинал.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...