Сезонът, в който те очаквам
СЕЗОНЪТ, В КОЙТО ТЕ ОЧАКВАМ
Когато мръкне, ставам нежна,
защото много ме е страх.
Коминът смръщен се наежва,
на пост застанал – сякаш страж.
И бди над схлупения покрив.
Дори дъждец да завали,
не клюмва в тъмното – измокрен,
обсипан с падащи стрели.
Но ти оттук, ако наминеш –
отворен ще е моят дом.
Очаквам те от сто години,
ще те посрещна мълчешком.
И край засмяното огнище
ще пием топъл билков чай.
Не ни е нужно друго нищо,
в очакване на щедър май.
На зимната вихрушка воят
след миг ще бъде заглушен.
И ако бъда само твоя,
ще презимуваш ли при мен?
© Валентина Йотова All rights reserved. ✍️ No AI Used
Благодаря.
