Сезони
На Дебора
Слънчо златен от небето,
що ти се доспа?
Що си криеш ти нослето
зад голямата скала.
Остави за нас - децата,
лъч от твойта топлина,
за да топли ни сърцата
чак до следващата зима.
Ето, вятърът задуха,
падат жълтите листа,
май ще стягаме кожуха,
че навънка застудя.
Тъмен облак се надвеси,
стана мрачно, заваля.
Идва есен, идва есен
с пелерина от листа.
Ний реколтата пребрахме,
дядо двора изора,
круши, ябълки обрахме
от годината добра.
Вкъщи си стоим на топло,
палим печката с дърва,
даже шарената котка
се страхува от студа.
На дивана баба Летка
с мека прежда във ръце
плете шарена жилетка
за своето внученце.
Дядо Райо пред екрана
с пълна чаша във ръката
пие греяна ракия
и замезва със салата.
Катеричка малка, сива
скача пак от клон на клон,
че нали е работлива,
търси за зимъс подслон.
Орехчета да натрупа,
папрат, гъби и треви
и доволно тя да хрупа,
щом навънка завали.
Златна Есен си замина,
гладна сврака прелетя,
а след нея идва Зима,
всичко вънка побеля.
Бавно се снежец засипа
над широките поля,
Шяро гледа и се пита:
„Този сняг не е ли шега?"
Аз с приятели на двора
със снежни топки водим бой,
Письо дебне зад стобора,
иска да е пръв герой.
По пътека заснежена
Дядо Коледа с шейната
и елени със звънчета
пак ще дойде при децата.
В коледната вечер свята
под елхата украсена
и трапеза най-богата
дар ще има и за мене.
Някой топло ме погали,
мартеничка ми дари,
а снегът дебел едва ли
дълго ще се задържи.
Изморена баба Зима,
с остарял студен кожух,
най-накрая си замина
и прибра си снежен пух.
Във гората пръкна пъпка,
всичко се покри с трева,
ей я, иде с бодра стъпка
най-добрата - Пролетта.
Шарен щъркел дългокраки
на комина сви гнездо,
лястовички долетяха,
цяло ято, май че сто.
По широките поляни
цъфнаха безброй цветя
и от слънцето обляна,
цъфна цялата земя.
Тъй сияйно е, когато
със слънце, сини небеса,
подир пролет идва лято,
дето прави чудеса.
То е топло, работливо,
цялото във слънчев тен,
радостно е всичко живо,
че настъпва дълъг ден.
Натежали пак, житата
свеждат пълни класове,
буен се поток размята,
че морето го зове.
Във бостани и градини
зреят сочни плодове,
тикви, пъпеши и дини,
колко сладички са те!
С мама, тати, кака Ивка
пак ще идем на почивка.
На почивка, но къде?
Знам - на Черното море.
Боса в пясъка ще тичам,
на брега ще се препичам
и кога ми стане топло,
във водата ще се цопна.
Пролет, лято, есен, зима,
тъй минава ден след ден,
знам, че винаги ще има
много щастие за мен.
© Стефанка Бакалова All rights reserved.
