Сезони
СЕЗОНИ
Тази пролет отмина внезапно.
Прецъфтяха дървета, цветя.
Аз научих горчивата истина,
колко кратка е тя - пролетта.
Идва лято и дългите нощи
пак ще минат в глъчка и смях.
А нозете на наш'те деца
ще се цапат във уличен прах.
Но загадка за тях ще остане
този свят със вековна съдба.
Как сезоните бързо менят се!
Как минава за нас младостта...
И защо във косите на татко
някой тайно е хвърлил брашно?
А на мама лицето й гладко
е надраскал със твърдо перо.
След години, когато настъпи
неизбежно за тях пролетта,
със венеца от спомени пролетни
ще ни сграбчи тогаз есента.
И макар че от детството още
си мечтая за есенен плод,
днес единствено само желая
да е дълъг сезонът живот!
© Иван Иванов All rights reserved.
