Сезони

Poetry » Love

500 0 0

Нека! Нека ме има в твоя тъжен полет,

когато мечтаеш за своята несбъдната пролет.

Нека бъда като птиче ято, когато в мен откриеш своето лято.

И в тежък миг ще чуеш онази песен,

когато в мен откриеш своята есен...

Малко умислена, тъжна, даже дъждовна...

Ако поискаш на тоя свят за теб да ме има -

нека ме има, но ще ме усещаш просто като зима...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0