Сезони на любов
Нежен дъх и шепот тих на вятър,
отлитат на далече птичите ята.
Слънцето препича в лятото за край
тук ще пристигне скоро есента.
И ще се сменят бляскавите му одежди
лятно по царски пищно облечени.
Есенните пъстри багри се повеждат,
тихо тънките мъгли нежно повлечени.
Не ще си иде тихо любовта утъпкана
не следва южняка тя в неговите стъпки.
Ще си остане простичко и тихо тук,
полеко в есенни дъждовни капки.
Защото любовта през есента мълчи
тя само тихо в устни те целува.
Сърцето в полумрака пак тупти,
тя любовта е тук, тя съществува.
Навън ще пада лесно тежък мрак,
с лек хапещ хлад нощта ще идва бързо.
До късно ще будува само любовта,
че есен вече е и няма за къде да бърза!
И тя ще мине по реда за да настъпи зима,
след белоснежните цветя любов и тук ще има.
И в ледената и страна на жици и алеи обледени,
в сърцата наши ще гори и няма да ни е студено.
И ще дочака някой ден от юг отново да повее
с дъжд и бури пролетта да връхлети сега.
А любовта е тук да я посрещне тя отново,
размахват птици пак крила в гнездата свои.
Стои си тука любовта, гори от небеса
свети тя дори в опушената наша къща.
В сезоните пътува просто тука без крила,
любовта е вечна в нас и винаги е в къщи!
© Петър Петров All rights reserved.
