Aug 18, 2005, 9:14 PM

Сезони на любовта

  Poetry
1.2K 0 3
Време за размисъл и очакване
и сякаш заспива любовта,
тя чака своето пробуждане
след зима иде пролетта.

Когато всичко се се събужда,
тревички,птички,чувствата дори.
Сърцето радостно се влюбва
и в трепет нов гори.

Идва лятото,когато
в разгара на страстта
на емоции и чувства тъй богато
прелива сякаш любовта.

Но ето иде тъжна есен
раздяла,сълзи след това
животът вече не е песен,
а низ от падащи листа.

Сезон подир сезон така с години
идва и отлита младостта,
ала завинаги остават
сезоните на любовта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...