Nov 9, 2010, 8:40 PM

Сезони с теб

  Poetry » Love
754 0 1

Нежно капчиците стичат се.
Помниш ли тогава есента?
Двамата невинно се обичахме.
*
Леко падат си снежинките.
Зимата забрави ли сега?
Скривахме се под завивките.
*
Тихо чуват ми се птичките.
Сещаш ли се - пролетта?
По косите ми кокичета.
*
Слънце пусна си лъчите.
Лятото не помня аз.
Вече няма да обичам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...