Aug 18, 2016, 5:48 PM  

Сезоните менят се, но любовта остава 

  Poetry » Other
790 0 2

Луната тази нощ лицето си прикри
зад сиви облаци, мъгли...
и тих дъждец сега си ромоли,
и трий на лятото най - жежките следи.

И лятото, ще си отиде като сън
зад тежките завеси от клепачи.
Незнайно как, но в някой ден
отново ще цвърчи със птиче ято.

Сезоните менят се, като сън.
И отминават сякаш полет в синевата.
Току се белне пролет вън, 
и дойде есен цялата в позлата.

След жарките лъчи на лято
приижда зимата пак студна.
Когато е сърцето ни разлюбено, 
отново пак душата ни се влюбва.

Животът се мени, и се променя.
Ако богат си днес, то утре беден.
Но любовта остава, и не се заменя,
като отминал някакъв сезон.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??