Сезоните менят се, но любовта остава
Луната тази нощ лицето си прикри
зад сиви облаци, мъгли...
и тих дъждец сега си ромоли,
и трий на лятото най - жежките следи.
И лятото, ще си отиде като сън
зад тежките завеси от клепачи.
Незнайно как, но в някой ден
отново ще цвърчи със птиче ято.
Сезоните менят се, като сън.
И отминават сякаш полет в синевата.
Току се белне пролет вън,
и дойде есен цялата в позлата.
След жарките лъчи на лято
приижда зимата пак студна.
Когато е сърцето ни разлюбено,
отново пак душата ни се влюбва.
Животът се мени, и се променя.
Ако богат си днес, то утре беден.
Но любовта остава, и не се заменя,
като отминал някакъв сезон.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
