Сезоните на сърцето
СЕЗОНИТЕ НА СЪРЦЕТО
Пролет – светла, пъстра – беше мойта младост,
пълна с песни, радост, танци и игри.
Слънцето блестеше в небосвода ясен –
обещаваше красиви и чаровни дни.
Лятото край мене плахо се промъкна –
ярко озари сърцето ми Любов.
Много скоро радостта край мен помръкна,
щастието ненадейно път избра си нов.
Вече късна есен позлатява сиви дни.
Няма кой да стопли мойта страдала душа.
Внуци носят бъдещето в своите очи –
щастието ще покълне в моите деца.
Зимата поглежда тайничко – и ситно
сипе сняг по моите негалени коси.
Някъде в далечината – силно, все по-близо,
мяркам спомен – там ме чакаш... Може би...
© Вили Димитрова All rights reserved.
