Сезоните в живота ми ме връхлитат и завъртат.

Настъпват, после отминават.

Създават сътресения, които ме побъркват.

Създават спомени, които никога не отшумяват.

Сезоните в живота ми се разлистват и увяхват.

Никога не остават постоянни.

Като болест влизат в мен и на дълбоко запечатват

пропуканите ни стени и самотните площади.

Пролетта във мен ме буди и ме обуздава.

Маха каишката и пуска скрити зверове.

Възбужда ума (всичко пуши), а пламакът се разгорява.

Ще гори, докато не се изтрият всички стари грехове.

Лятото във мен изгаря кръвта във вените.

Разкъсва тялото и дърпа, докато не се взриви.

На очите ми пише: "Високо напрежение".

Огън се изсипва и излива чак през двете ми пулсиращи гърди.

Плодовете в мен не винаги са сладки.

В повечето време ги ядат прасетата.

Хубавите неща често служат като залъгалки,

но истинското си остава скрито зад завесата.

През моята есен душата ми се разпилява

и се мъчи да събере своите листя.

Сърцето ми крещи, докато разумът ми онемява.

Съборена оставам след собствената си борба.

Дървета окапват и осиротяват

както хората губят мечтите.

Хубавото изпускат, а пък лошото ти подаряват.

Тласнати пропадат във водопада на лъжите.

Моята зима е винаги ледена вихрушка.

Студена и безжалостна тя забива свойте зъби.

Държи те на въже, което лекичко отпуска

само след като изживееш най-тежките й бури.

Преспите са винаги големи и е трудно да ги преминеш.

Снегът мокри кожата и я вледенява.

Ще те спаси сърце, при което можеш да се скриеш.

Обич, която леда във теб ще разтопява.

Сезоните в живота ми ме объркват и възспират.

Идват, за да си тръгнат.

Хиляди емоций ме преплитат и обливат,

дошли от някъде, само за да ме разтърсят.

Пролет, лято, есен, зима

обикалят и вилнеят в моето сърце.

Завинаги ще желая да ме има

запечатана в невинните очи на обичащо дете.