13.05.2012 г., 15:12

Сезоните в мен

1.1K 0 0

Сезоните в живота ми ме връхлитат и завъртат.

Настъпват, после отминават.

Създават сътресения, които ме побъркват.

Създават спомени, които никога не отшумяват.

 

Сезоните в живота ми се разлистват и увяхват.

Никога не остават постоянни.

Като болест влизат в мен и на дълбоко запечатват

пропуканите ни стени и самотните площади.

 

Пролетта във мен ме буди и ме обуздава.

Маха каишката и пуска скрити зверове.

Възбужда ума (всичко пуши), а пламакът се разгорява.

Ще гори, докато не се изтрият всички стари грехове.

 

Лятото във мен изгаря кръвта във вените.

Разкъсва тялото и дърпа, докато не се взриви.

На очите ми пише: "Високо напрежение".

Огън се изсипва и излива чак през двете ми пулсиращи гърди.

 

Плодовете в мен не винаги са сладки.

В повечето време ги ядат прасетата.

Хубавите неща често служат като залъгалки,

но истинското си остава скрито зад завесата.

 

През моята есен душата ми се разпилява

и се мъчи да събере своите листя.

Сърцето ми крещи, докато разумът ми онемява.

Съборена оставам след собствената си борба.

 

Дървета окапват и осиротяват

както хората губят мечтите.

Хубавото изпускат, а пък лошото ти подаряват.

Тласнати пропадат във водопада на лъжите.

 

Моята зима е винаги ледена вихрушка.

Студена и безжалостна тя забива свойте зъби.

Държи те на въже, което лекичко отпуска

само след като изживееш най-тежките й бури.

 

Преспите са винаги големи и е трудно да ги преминеш.

Снегът мокри кожата и я вледенява.

Ще те спаси сърце, при което можеш да се скриеш.

Обич, която леда във теб ще разтопява.

 

Сезоните в живота ми ме объркват и възспират.

Идват, за да си тръгнат.

Хиляди емоций ме преплитат и обливат,

дошли от някъде, само за да ме разтърсят.

 

Пролет, лято, есен, зима

обикалят и вилнеят в моето сърце.

Завинаги ще желая да ме има

запечатана в невинните очи на обичащо дете.

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...