13.05.2012 г., 15:12

Сезоните в мен

1.1K 0 0

Сезоните в живота ми ме връхлитат и завъртат.

Настъпват, после отминават.

Създават сътресения, които ме побъркват.

Създават спомени, които никога не отшумяват.

 

Сезоните в живота ми се разлистват и увяхват.

Никога не остават постоянни.

Като болест влизат в мен и на дълбоко запечатват

пропуканите ни стени и самотните площади.

 

Пролетта във мен ме буди и ме обуздава.

Маха каишката и пуска скрити зверове.

Възбужда ума (всичко пуши), а пламакът се разгорява.

Ще гори, докато не се изтрият всички стари грехове.

 

Лятото във мен изгаря кръвта във вените.

Разкъсва тялото и дърпа, докато не се взриви.

На очите ми пише: "Високо напрежение".

Огън се изсипва и излива чак през двете ми пулсиращи гърди.

 

Плодовете в мен не винаги са сладки.

В повечето време ги ядат прасетата.

Хубавите неща често служат като залъгалки,

но истинското си остава скрито зад завесата.

 

През моята есен душата ми се разпилява

и се мъчи да събере своите листя.

Сърцето ми крещи, докато разумът ми онемява.

Съборена оставам след собствената си борба.

 

Дървета окапват и осиротяват

както хората губят мечтите.

Хубавото изпускат, а пък лошото ти подаряват.

Тласнати пропадат във водопада на лъжите.

 

Моята зима е винаги ледена вихрушка.

Студена и безжалостна тя забива свойте зъби.

Държи те на въже, което лекичко отпуска

само след като изживееш най-тежките й бури.

 

Преспите са винаги големи и е трудно да ги преминеш.

Снегът мокри кожата и я вледенява.

Ще те спаси сърце, при което можеш да се скриеш.

Обич, която леда във теб ще разтопява.

 

Сезоните в живота ми ме объркват и възспират.

Идват, за да си тръгнат.

Хиляди емоций ме преплитат и обливат,

дошли от някъде, само за да ме разтърсят.

 

Пролет, лято, есен, зима

обикалят и вилнеят в моето сърце.

Завинаги ще желая да ме има

запечатана в невинните очи на обичащо дете.

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Милена Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...