Сезоните в мен
Старата грешница, повела мъжете на гроздобер,
натежала от едър плод,
страст и съблазън,
на сили богата - небрежно разголила пазва,
укрива в полите си първия зимен ден...
***
Нямам думи за зимата - тя спира кръвта ми,
спят дълбоко зърната в почвата и всичко спи,
всеки - мисъл за пролет
и слънце тайно припомня си,
а вън - все сняг, топи се и пак - вали, вали, вали...
***
Напролет, когато бъчвите звъннат на кухо,
когато денят като палавник расте с часове,
когато след дълго чакане майките
раждат добри синове,
пиедестала на лятото изковава капчукът...
***
На клона пред мен - като
отдавна презряла праскова
виси на косъм от края си лятото.
Наметнато от последния ден -
извезан със старо злато -
прави път на есента и стъпва встрани -
по рачешки.
© Красимир Чернев All rights reserved.
