Oct 28, 2019, 8:00 AM
Сезонно
Като буйна река, като знак за завръщане,
идва днес есента в сиво - тъжен рефрен.
Самотата през сълзи малко трудно преглъщаме,
в посребрения залез на живота студен.
Сред море от листа се сбогуваме с лятото.
И удавяме в локвите забранена печал.
Тишината е наш свят олтар и проклятие,
и приятелят , който не ни е предал.
С натежали сърца ще дочакаме изгрева.
А снежинките бели тихо в нас ще валят.
И надеждата светла от душите изригнала,
ще е край на началото в този чист кръговрат!
27.10.2019 г
Таня Симеонова
© Таня Симеонова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много добро начало, и край - в началото...
-
Тишината е наш свят олтар и проклятие,
и приятелят , който не ни е предал. -
Таня... зимна приказка или зимна трагедия .. не знам. Но е много хубаво
-
Хубаво.
-
Сърдечно благодаря, че прочетохте стихотворението ми!
-
"А снежинките бели тихо в нас ще валят."
Да,Таня!За да стигнем до" край на началото в този чист кръговрат!"
Такава е цената на осмислената саможертва в името на красивото в живота!
Поздравления за философското прозрение, Таня! -
Красив и мъдър стих!... Поздравления, Танче!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
