ambarr (Таня Симеонова)
46 52
28.10.2019 г., 8:00 ч.

Сезонно 

  Поезия » Философска
844 7 7

Като буйна река, като знак за завръщане,

идва днес есента в сиво - тъжен рефрен.

Самотата през сълзи  малко трудно преглъщаме,

в посребрения залез на живота студен.

 

Сред море от листа се сбогуваме с лятото.

И удавяме в локвите забранена печал.

Тишината е наш свят олтар и проклятие,

и приятелят , който не ни е предал.

 

С натежали сърца ще дочакаме изгрева.

А снежинките бели тихо в нас ще валят.

И надеждата светла от душите изригнала,

ще е край на началото в този чист кръговрат!

 

27.10.2019 г

Таня Симеонова

© Таня Симеонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много добро начало, и край - в началото...
  • Тишината е наш свят олтар и проклятие,
    и приятелят , който не ни е предал.
  • Таня... зимна приказка или зимна трагедия .. не знам. Но е много хубаво
  • Хубаво.
  • Сърдечно благодаря, че прочетохте стихотворението ми!
  • "А снежинките бели тихо в нас ще валят."
    Да,Таня!За да стигнем до" край на началото в този чист кръговрат!"
    Такава е цената на осмислената саможертва в името на красивото в живота!
    Поздравления за философското прозрение, Таня!
  • Красив и мъдър стих!... Поздравления, Танче!
Предложения
: ??:??