Като буйна река, като знак за завръщане,
идва днес есента в сиво - тъжен рефрен.
Самотата през сълзи малко трудно преглъщаме,
в посребрения залез на живота студен.
Сред море от листа се сбогуваме с лятото.
И удавяме в локвите забранена печал.
Тишината е наш свят олтар и проклятие,
и приятелят , който не ни е предал.
С натежали сърца ще дочакаме изгрева.
А снежинките бели тихо в нас ще валят.
И надеждата светла от душите изригнала,
ще е край на началото в този чист кръговрат! ...